Икони

„Икони“

 Иконата е характерно изразно средство на православието. Тя изобразява, онагледява незримото, духовната божествена същност, която – макар и невидима за очите – е в основата на всичко съществуващо.

 Натоварена е с множество функции. Една от тях е да направи разбираемо църковното слово за неграмотните – свети Йоан Дамаскин казва, че „изображението е паметник“ – точно каквито са думите за ухото, което слуша, и книгата за грамотните, е образът за неграмотните. В същото време тя е част от литургията, от службата в църквата, от молитвеното смирение в дома на вярващия и т. н.

 Особености на иконописта

 Иконописта не е живопис. Специфичните ѝ цели и задачи обуславят и характерните изисквания към иконописците. Те са длъжни да работят съгласно нормите на църковния канон, а той прокарва ясна граница между картината на религиозна тематика и иконата.

 Иконата се разпознава от пръв поглед, дори от хората, които нямат никаква предварителна подготовка. Тя няма за цел да ни представи реалистично и емоционално един или друг светец, от нея не нахлува в ума и чувствата ни пълнокръвието на живота, емоциите и суетата.

 Образите на светците са изпити, с издължени пропорции, почти безплътни. Очите им притежават характерна изразителност и гледат не в очите ви, а сякаш в душата ви. Лицата им са обърнати към вас, рядко са в полупрофил и никога в профил – той е запазен за подчинените или отрицателните образи, за животните. Ръцете им благославят или са отворени молитвено.

 Статичността в иконите е съзнателна. Светецът не търси, не страда, не преживява емоции. Той е постигнал светостта и е при бога. Иконата е символ, знак за победата на духовното, на божественото.

 История на иконата  

 Думата идва от гръцки и означава образ. Православието поставя в началото на иконописта неръкотворния образ на Христос, отпечатал се на кърпата, с която той изтрил лицето си. За първия иконописец се смята Свети Лука. През 5-6 ти век иконописването навлиза широко в църквите.

 Типизираните образи на светците се изписват директно върху мазилката на църковните стени, подреждат се като мозайки, рисуват се върху платно, дълбаят се в дърво, камък и метал. Но най-често се рисуват върху предварително подготвено дърво с неголеми размери. Използват се пигменти, смесени с яйце, масло, восък и т. н.

 Днес иконите са не само в църквите, но и в домовете ни и в галериите. Дори и да не изпитвате религиозни чувства, съзерцанието им ви потопява в духовни преживявания, които носят успокоение и прояснение на ума и лекота и сила на духа.

 Галерия „Маестро“